Време за строеж

Construction Time е първата самостоятелна изложба на Стела Василева в Турция, а художничката разглежда строителството като явление, което далеч надхвърля рамките на обикновена практика. Чрез селекция от рисунки върху хартия и инсталации от стъкло и желязо Василева изследва понятието за строеж като перцептивно и концептуално състояние в контекста на виждането и усещането за пространство, което непрекъснато се променя. Вместо да представя завършени структури, тя ни приканва да преживеем строителството като отворен процес на откриване, като показва фрагменти и отделни моментни състояния. По този начин ставаме свидетели на своеобразна медитация върху начина, по който структурите придобиват смисъл чрез пространството и формата. В сърцето на Истанбул – град, в който циклите на разрушаване и изграждане никога не спират – Construction Time отразява баланса между устойчивостта и преходността. В този мегаполис, където инструменти и машини като строителните кранове оформят ежедневния звуков пейзаж, творбите на Василева рамкират строежа като състояние на непрекъснато ставане.

В основата на практиката на Василева стои абстрахирането на всекидневни пространства, като художничката черпи вдъхновение от градски среди като работилници, складови помещения и строителни площадки. Тези пространства не са документирани буквално; вместо това Василева извлича отделни аспекти на реалността и ги поставя в нов контекст чрез опростени композиции. Стълба, железен прът или фигура, уловена по средата на движение, са извадени от функционалната си среда и включени в нов визуален диалог. Методът на изолиране и преосмисляне, който художничката използва, придава на обикновените материали различен начин на съществуване. Василева заличава явния разказ, извеждайки пространственото възприятие на преден план и приканвайки ни да мислим за тежест, баланс и интервали, вместо за сюжет. Така се формира визуален език, в който предмети и фигури се задържат в равновесие, въплъщавайки състояния на напрежение и застинала неопределеност.

В рисунките празнотата и белите пространства са активни елементи, а не неутрален фон. В творбите на Василева човешките фигури или инструментите се появяват само временно и частично. Когато наблюдаваме свито коляно, торс, скеле или греди, виждаме тези елементи уловени в преходни движения и като фрагменти от обекти върху обширни бели повърхности. Празните участъци на хартията са натоварени със значение и функционират като структуриращи интервали, които насочват погледа на зрителя. Тези празни пространства създават ритъм и времева пауза, която забавя възприятието. Тук възприятието възниква чрез присъствие и отсъствие. Образите се довършват в нашето съзнание, а зрителят трябва активно да участва в изграждането на смисъла на произведението. По този начин употребата на празнотата от Василева има както пространствено, така и времево измерение, а художничката интуитивно използва тези интервали, позволявайки на празнотата да съдържа време в рамките на статичния образ.

Тази чувствителност към интервалите е видима и в инсталациите в изложбеното пространство, където Василева използва стъкло и желязо, за да създаде сцени, които едновременно изглеждат устойчиви и крехки. Стъклото, със своята прозрачност и чупливост, е съчетано с желязото, носещо усещане за стабилност и конструктивна тежест. Двата материала съществуват в баланс на взаимно доверие, като металът напомня за архитектурата, а стъклото улавя светлината. Василева също така размива границата между рисунката и скулптурата. От една страна, железните пръти проследяват линейни траектории в галерийното пространство, създавайки равнинни паузи, подобни на празнотите в нейните рисунки. И в двата типа произведения тя разчита както на материалите, така и на участието на зрителя във възприятието, за да бъде завършен образът. По този начин творбите се превръщат в пространствени рисунки сами по себе си.

Construction Time интерпретира строителството като начин на мислене и виждане. Критичната и поетична перспектива на Василева показва, че всяка греда и всяка линия носят потенциал за смисъл. Изложбата приема крехкостта и преходността, но същевременно открива в тях своеобразна структура и яснота. Тук съществува концептуален баланс между създаването и разпадането, а работата на Василева се вписва в по-широк дискурс за пространството и промяната. Следователно Construction Time може да бъде прочетена както като лично художествено изявление, така и като размисъл върху състоянието на света. Като поставя акцент върху процесите на формиране, изложбата ни приканва да открием стойност в процеса и възприятието. В галерийното пространство строежът между линии и форми се възприема като непрекъснато изграждане на съзнанието. Зрителите довършват произведенията чрез самия акт на гледане и именно така се изгражда истинската структура на Construction Time.

– Фърат Арапоглу