Не искам състезание, искам само удоволствие

Кризата на пространството е една от характерните особености на съвременното съществуване. В проекта „Не искам състезание, искам само удоволствие“ Иван Стефанов изследва начина, по който младите хора преживяват своето ежедневие между работа, дом, свободно време и дигитална среда. В това новоформирано хибридно пространство реалното и виртуалното, личното и професионалното, интимното и публичното съществуват едновременно и без ясни граници.

Тази пространствена ситуация е неразривно свързана и с промяната в начина, по който се преживява времето. То вече не се мисли като линейна връзка между минало и бъдеще, а вместо това като серия от фрагментарни моменти, насочени към непосредственото усещане на настоящето. В този контекст удоволствието придобива едновременно хедонистичен и контракултурен характер. Чрез този жест индивидът се опитва да възстанови собственото си автономно пространство посредством игра, безделие или творческо действие. Удоволствието функционира и като форма на съпротива срещу натиска на постоянната продуктивност и срещу социалното изискване непрекъснато да бъдеш полезен.

Тази перспектива може да бъде разгледана и през възгледите на Джонатан Крейри в книгата „24/7: Късният капитализъм и краят на съня“, където съвременността е описана като режим на непрекъсната активност. В този свят индивидът е въвлечен в постоянна свързаност, комуникация, работа и консумация, а паузите постепенно изчезват. Докато за Крейри сънят остава последната зона на човешкия живот, която все още не е напълно комодифицирана, Иван Стефанов предлага друга възможност за дистанция от този режим: възстановяването на удоволствието като пространство на свобода.

В голямоформатните фотографии, представени в изложбата, авторът създава внимателно режисирани визуални ситуации, следващи принципите на кинематографичната фотография. Сцените притежават привидна документалност, но същевременно са прецизно конструирани. Дигиталната постпродукция, неизменна част от този процес, създава ново състояние на фотографския образ, в което реалността е едновременно разпознаваема и трансформирана. Хибридното пространство, което се появява в тези изображения, е и екзистенциално, и културно. Пространство, в което различните елементи съжителстват без ясна разделителна линия. Това размиване поражда криза на пространствената идентичност, в която границите между личния живот и професионалното съществуване постепенно се разтварят, а удоволствието често се оказва подчинено на логиката на продуктивността.

Сред ключовите образи в изложбата е фигурата на кописта, който във ваните с проявител отново и отново копира един и същ портрет. Този мотив функционира като метафора на фиксацията и повторението. Той представлява образ на обсесивното действие, в което оригиналът постепенно губи своята уникалност, а субектът започва да се слива с процедурата, с ритъма на действието и с механиката на самия процес.

В привидната достоверност на изображенията реалното и режисираното съществуват едновременно и взаимно се пренаписват. Фотографиите въздействат като съвременни картини – визуално привлекателни и концептуално наситени. Внимателно конструираните ситуации поставят зрителя пред въпроса за съществуване в новите форми на пространство, време и субективност в съвременния свят.

д-р Генади Гатев