Summer Diaries

Заглавието „Летни дневници“ препраща към един сезон. В своята същност изложбата се занимава със системата, създадена от този сезон. Този подход обхваща визуален език, свързан с икономиката, архитектурата, инфраструктурата и потреблението, формирани от крайбрежната зона.

Творбите на Антонио Косентино извеждат на повърхността материалната култура на лятото – телевизори, надуваеми пояси, пластмасови столове, витрини, табели и лодки – чрез архивен подход. Това е своеобразен запис, който разкрива системите, скрити зад яркия и привлекателен облик на лятото. Като се има предвид предишната практика на художника, свързана със създаването на фрагментарни разкази за Истанбул, фотографии и спомени от разходки, „Летни дневници“ също представлява архив на крайбрежието.

Летният сезон е културен цикъл, който поражда практики, свързани със сезонното преместване, и заедно с потреблението създава специфична система от ценности и навици. Столовете, вратите и платформите в картините на Косентино изграждат това усещане за сезонност като осезаема, материална реалност. Анри Льофевр ни учи, че пространството е реалност, произведена от социалните отношения, а в този контекст Косентино показва своеобразен цикъл чрез плажната платформа, бюфета и електрическите крушки. Ако мислим пространството като релационно и многовременно, тогава понятието за „ежедневното“ изпъква още по-ясно. Защото крайбрежието означава множественост от времена и пространства, в която различни времеви пластове се наслагват върху една и съща повърхност.

Да се произвежда крайбрежието по този начин е също въпрос на управление. От биополитическа гледна точка властта управлява живота чрез циркулация, сигурност и норми, а крайбрежните територии са пространства, които непрекъснато се реорганизират чрез институции и закони. Кейовете и магазините на художника разкриват микросистеми, в които хората едновременно се наслаждават на живота и са обект на управление. Така лятото може да бъде разчетено не само като климатично състояние, но и като режим на циркулация. Освен това елементи като витрините и табелите карат крайбрежието да бъде възприемано не като автентичен морски пейзаж, а като своеобразно пространство за показване, където предметите се превръщат в носители на памет.

Това ни отвежда до наблюдението на Косентино, че в изобразените от него крайбрежия морето, лодките, надуваемите пояси, телевизорите, витрините, крушките и растенията не са просто фон, а активни участници. Заедно те образуват разнообразен колектив, който изгражда самото лято. От тази гледна точка лятото е не само време за развлечения, но и цикъл на поддръжка, ремонт, износване и възстановяване. В творчеството на Косентино столовете и платформите не свеждат крайбрежието до противопоставянето между рай и разруха; вместо това те документират неговото ежедневие.

Художникът нито романтизира, нито критикува крайбрежието. То може да бъде видяно като лек, преобразяващ се и непрекъснато променящ се времеви процес. Антонио Косентино разкрива тази трансформация чрез своето познание за предметите. Той приканва зрителя да възприеме крайбрежието не като пейзаж за съзерцание, а като релационно пространство, което трябва да бъде преживяно. По този начин „Летни дневници“ се превръща във визуална археология на колективния крайбрежен живот и на сезонния ред.