Летящите реки

Летящите реки са огромни, невидими „потоци“ от водна пара, които се простират на стотици километри. Тези парни ленти се раждат от изпарение и транспирация* на дърветата в дъждовните гори, пренасяйки огромни количества влага от тропическите региони към по-хладните географски ширини. Когато атмосферна река достигне брега и се изкачи по планина, въздухът се охлажда, кондензира и освобождава водната си пара под формата на обилен дъжд или сняг.

Когато тук завали, трудно си представяме, че причината за това са дървета намиращи се на другия край на Земята. В представите ни дъждът е явление, формирано в близките географски ширини с гарантирана поява, а се оказва сложна мрежа от събития и условия

надхвърлящи придавания му местен характер.

Произведенията в тази изложба се появяат като отделни маркери проследяващи дългия път на водата „издишана“ от тропическите гори и „вдишана“ от горите около нас. Едновременно поетични и апокалиптични те са като включена червена светлина за лекотата, с която унищожаваме едни от най-важните си ресурси за добър живот и предизвикваме събития, които се превръщат в тежки социални конфликти.

____________________

* Gérard Moss и неговия самолет „Romeo“ Embraer Sertanejo (PT-RXE )

Жерар Мос (16 май 1955 – 16 март 2022) е швейцарско-бразилски пилот, инженер, оратор, еколог и изследовател, роден в Англия.

През 2007 г. Жерар Мос, заедно с Университетът в Сао Пауло (USP), Националният институт за космически изследвания (Inpe), Държавният университет в Рио де Жанейро (Uerj) и Бразилската фондация за устойчиво развитие (FBDS), започва изследователски проект за оценка на водния поток от облаците и възможността сушата да е причинена от обезлесяването на Амазонската гора. Проектът се състои в събиране на вода от въздуха, за да се оцени нейният произход и поток от река Амазонка до южната част на Америка. Проектът е част от по-голям проект, наречен „Brasil das Águas“ (Бразилия на водите). Според Мос, водният поток, пренасян от тези летящи реки, може да се равнява на този на самата река Амазонка, тъй като всяко дърво е отговорно за около 300 литра атмосферна вода на ден. Между 2006 и 2007 г. седем бразилски реки са били обект на изследвания (Арагуая, Гранде, Рибейра, Миранда, Ибикуи, Верде и Гуапоре). През 2007 г., след събирането на пробите започва сравняване с водните пари от въздуха.  Заключението е, че голяма част от водните пари идват от амазонските реки, създавайки феномен, наречен „летящи реки“