Plus – Minus

Текст: Доменико де Кирико

Виенският художник Клеменс Волф (роден през 1981 г.) е широко признат за своя иновативен артистичен подход, който по уникален начин съчетава материални елементи и концептуални модели. Търсенията му се изразяват чрез разнообразни форми като скулптура, живопис и инсталация, където взаимодействието между тяло и пространство, между осезаемо и абстрактно, между предвидимо и неочаквано се превръща в пулсиращото ядро на неговото творчество. Работата му, в постоянна осцилация между чиста абстракция и намеци за стилизирана фигуративност, изследва напрежението между противоположни и диахронни сили като лекота и тежест, статичност и движение, солидност и уязвимост.

Още в първите си години на обучение в Университета по изкуствата в Линц Волф развива силен интерес към износени и изоставени материали като огради и предмети, използвайки ги, за да изследва величествения потенциал на трансформацията на материята. От самото начало на своя творчески път той се фокусира върху красотата на разпадането и преходността. В този контекст руините и урбанистичните пространства се превръщат във визуални символи и алегории на преходното състояние на съществуването.

Волф създава мащабни монохромни пейзажи с максимално редуцирана повърхност, подобно на старите майстори. За реализирането на тези повърхности той използва големи хартиени шаблони и напръскана маслена боя – процес, който ясно препраща към миналото му в света на графитите. В най-новата си серия Expanded Metal Paintings той използва разтеглена метална мрежа като четка, създавайки експресивно-жестови композиции, чиято структура се определя от характерния шаблон на мрежата и поражда уникална визуална динамика. Чрез тази техника той изследва връзката между живописната повърхност и енергията на артистичния жест, стремейки се да надмине физическото изображение и да създаде неповторими моменти. Този подход е видим и в работите му с парашути, където гънките, обработени с епоксидна смола, разкриват по-дълбоко измерение на артистичното му изразяване.

Една от отличителните черти на неговото изкуство е именно използването на парашути, които Волф намира, трансформира и оформя в монументални скулптури или живописни повърхности. За художника парашутът не е просто практичен предмет, а символ на напрежението между желанието за свобода (издигането) и тежестта на гравитацията (спускането). Обработени с епоксидна смола, тези парашути се превръщат във внушителни скулптури, разкриващи осезаемия контраст между материала и обработката. Получените гънки и форми отразяват дълбоко изследване на крехкостта, баланса и устойчивостта.

Обикновено творбите му разкриват почти органично качество, където повърхността се превръща в плодородна почва за проявление на непрекъснатото взаимодействие между материя и абстракция. Така епоксидната смола не само фиксира формата, но и улавя енергията на жеста, създавайки лъскави повърхности, които подчертават напрежението между строгост и пропускливост.

Въз основа на тези предпоставки двата раздела на изложбата – Tension и Plus, Minus – завземат пространството изцяло, дори по стълбите, като постепенно деконструират представата за обикновено пространство и го разширяват. Те не се представят като отделни концепции, а като две симбиотични полукълба, хармонично свързани. И двете изследват напрежението, но от различни гледни точки: докато Tension се фокусира върху физическото и пространственото, Plus, Minus го разглежда като вътрешна динамика, преплитане на отношения, което изплува чрез цветови контрасти и формални връзки.

Конкретно Tension, ситуирана в уникалната архитектура на водната кула – пространство, което само по себе си носи вътрешно напрежение със своите слоеве, височини, празнини и архитектурни сили – използва парашути, опънати, положени или окачени на въжетата си, като site-specific инсталация. Особено произведението The Space as a Field of Tension представя разпънат парашут в централната част на стълбището, визуализирайки силите на опън и освобождаване, докато The Curvature of the Space as a Dialogue Surface използва слайдера на парашута, за да подчертае органичната форма на пространството и деликатния баланс между контрол и отпускане. Water Tank as a Spherical Counterpart – имерсивна инсталация, създаваща илюзията за безкрайно пространство, почти като звездно небе в резервоара на кулата – изследва контраста между водата, небето и гравитацията, размивайки границата между вътре и вън.

The Tension as a State Between Forces свързва изложбата с въпроса за възприятието на противоположни сили като тежест и лекота, ограничение и свобода, устойчивост и уязвимост, подтиквайки посетителите да изследват тази преходна точка – симптоматична за сложната природа на нашето сетивно възприятие. Тези произведения създават полета на напрежение, където материали и въображаеми сцени първоначално се сблъскват, а после се интегрират, пораждайки дълбоки и понякога противоречиви емоции и размисли върху човешкото състояние. Както казва Фридрих Ницше: „борбата между две сили е условието за всяко съществуване.“ За Волф тази борба е несъмнено творческият двигател на неговата артистична призваност.

Успоредно с това изложбата Plus, Minus чрез плавна верига от произведения, произлизащи от символите + и –, допълнително изследва визуалния и концептуален контраст на противоположностите, използвайки ограничена палитра от червено и синьо. Тези основни цветове служат като метафори на полярността и противоположните сили, вечно в напрежение. Входът на галерията се характеризира с Barriers and Transitions – структури, отразяващи дуалността между разделение и връзка, и въвеждащи темата за полярността – изразена чрез позитив и негатив, събиране и изваждане, динамика и статичност – като основа на съществуването. Temporal Dimension and Artistic Process подчертава еволюцията на творческите идеи във времето, с изяви, които се допълват и трансформират в осъзнат диалог между минало и настояще.

В този смисъл Tension и Plus, Minus не са две независими концепции, а по-скоро продължение една на друга, част от едно и също артистично изследване, чиято основа е идеята, че напрежението се проявява както като физически сблъсък между противоположни сили, така и като състояние на помирение и равновесие между тях. Както гласи хераклитовият принцип „πάντα ῥεῖ“ – всичко тече и нищо не остава неизменно – и работата на Волф се вписва в светогледа за света като постоянен поток, в който жизненият импулс на материята и силите, които тя носи, са в непрекъсната метаморфоза. Творбите му не само отразяват вътрешната променливост на съществуването, но и изследват взаимодействието между всички тези противоположни състояния. Двата експозиционни пътя засилват идеята, че нашето отношение към пространството, тялото и природните сили зависи от способността ни да се адаптираме и да отговаряме на вечната промяна.

Този принцип не се отнася само до постоянното движение на нещата, но предполага, че самата промяна е пропорционална, възприемана по различен начин според гледната точка на всеки човек. В крайна сметка, творбите на Клеменс Волф изследват именно тази относителност на времето и пространството, разкривайки как всеки момент на напрежение и трансформация е уникален и неповторим – изключителна интерпретация на един безкраен поток. В този смисъл изкуството му не само предизвиква нашето линейно и логично разбиране за реалността, но и ни кани да признаем красивата и могъща неизбежност на изменчивостта на нашето „битие-в-света“ в хайдегеров смисъл, където всяко преживяване и всяко възприятие никога не са отделени от контекста, който ги поражда, а са неразделна част от него, в движение. Тук процесът на работа с материята съвпада с непредсказуемостта на резултата, а резултатът – с преходността на удивителната пространствено-времева абстракция.