Като част от LOOK – Ecology and Technology, в галерия Харта ще бъдат представени проектите на Златка Яръмова и Николай Константинов.
Откриване в галерия Харта: 06 октомври, 18:00 ч.
ул. „Врабча“ 12, София
LOOK – Ecology and Technology е ежегоден международен проект, който съчетава съвременно изкуство, нови технологии и екологични теми. Инициативата стимулира създаването на нови художествени произведения, като предоставя поле за диалог между автори от различни поколения и култури. Основната цел е изграждане на устойчива платформа за обмен на опит, културни връзки и критичен дискурс по актуални обществени въпроси. Проектът поставя акцент върху иновативното използване на технологии в изкуството, артистични интерпретации на екологичните проблеми и популяризирането на българското съвременно изкуство в международен контекст.
Проектът се реализира от Росица Гецова и Елизабет Талауер и галерия „Аросита“. В периода 06 октомври – 27 октомври 2025. Локации : Аросита, Литъл Бърд Плейс, Депоо, Харта и ПОСТА, Национален природонаучен Музей при БАН
Повече за събитията в проекта можете да прочетете на страницата на “Галерия Аросита”
______________________________
Златка Яръмова
CHATBOT KOANS
„Много неща могат да бъдат споделени: легло, парче хляб, убеждения, любовница, но не и стихотворение, да кажем, от Райнер Мария Рилке. Произведение на изкуството, особено на литературата, именно поемата се обръща към човек tete-a-tete, влизайки с него в директни – без никакви посредници – отношения.“ – Йосиф Бродски
На това място Бродски представя способността да говорим този „език“ на личното човешко състояние като обрата на социалното животно към автономния „аз“.
В основата на тази опозиция между социалното и общото, от една страна, и иманентното, лично пространство, от друга, съществува коанът като едновременно форма на поезия и на обществен случай.
През обществения случай [коан] автономният „аз“ влиза в директни – свободни от посредници – отношения с личното пространство на състоянието на съзнанието.
Въпреки това този експеримент не е диалог между човек и чатбот, а опит за едновременно навлизане в онази лична територия на съзнанието, от където малко неща могат да бъдат споделени.
Златка Яръмова е визуален артист, чийто работен процес се основава върху текстове. Основен фокус е езикът като теоретична парадигма – погледнат както през неговата логико-лингвистична структура, така и в съпоставка с други езикови теории. Генезисът на неизчерпаемото противоречие с метафизичното, със значението на тишината или нищото, мястото на човешкото, на личното и съзнаващото. Това поставя и мултимедийния характер на нейния визуален израз.
Завършва Национална художествена академия в София.
___________________
Николай Константинов
Още от времето на Данте, когато категорията “художник” се изпълва със съвременно съдържание и социален статус, се отваря играта, при която културната продукция не само си позволява, но и често има за екзистенциален императив, да не е там където я очакват. Когато свържем думите изложба, нови технологии и екология, мигновено се появява мястото на срещата: изкуството, впрягащо новите технологии в служба на екологичното съзнание и отговорност. Същевременно, в динамиката на една съвременна културна продукция, понятията “художник” и “в служба” са като куче и котка. Непрестанно преразбърквайки картите, съвременния автор се вижда като фигура гарантираща доброто здраве и флуидност на дадената култура и епоха. “Нови технологии и екология” би могло да се интерпретира и като “вписване на новите технологии в екологичната система на културната продукция”. Това от части е и моята отправна точка за изложбата. Но само от части защото натрупващите се отпадъци в океаните представляват конкретна спешност в сравнение с която концептуалните игрички с понятията са като безплодно орнаментално бърборене на напудрени маркизи с перуки…
Работата ми за изложбата както и други мои предишни изложби има трансмедийна структура в която самата изложба е моментен кадър на един “work in progres”. В центъра има виртуално създаден океан (добавям скрийншотове) с танкери, контейнери, планини отпадъци, на дъното. Виртуалният океан е обитаван от митологично – барокови създания: тритони, сирени които грациозно се вихрят сред планини от автомобилни гуми пластмасови торбички и други отпадъци. Този океан в непрекъсната еволюция е централната референция за живописна, скулптурна и видео и VR продукция.
Николай Константинов (р. 1965, София). Неговата професионална кариера се развива в Брюксел, където живее от 1990 г. Завършва Висшето национално училище за визуални изкуства – La Cambre през 1995. От 1998 е асистент, а от 2019 професор по Дигитални изкуства 3D в същото учебно заведение.
Като автор работи в областта на традиционната и дигиталната скулптура и на рисунката. В момента развива проекта „Studio Visit“ – виртуален свят, който има формата на скулптурно ателие с гигантски размери. В това ателие съжителстват виртуални скулптури и инсталации. Една от специфичните характеристики на този многогодишен проект е отношението към мащабите, пространството и монументалното присъствие на текст.
